„В СЯНКАТА НА СПОМЕНА” („В ТЕНИ ПАМЯТИ”)
Петър Пенчев Петров (р. 1942 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Елена Зернова
Петър Пенчев
В СЯНКАТА НА СПОМЕНА
Залезът се скри във гънките на мрака.
Дъждът по някаква команда спря,
защото знае, че отдавна чакам
да влезеш с вятъра през моята врата.
Тревогите ни тихо ще умрат от щастие
сред чашите, напълнени с червено вино.
Ще си спомним позабравените страсти,
докато изчерпим с теб докрай адреналина.
Като стакато ще се плъзна лек по кожата,
да попия бисерните капки на умората.
Тишината кротко между нас ще разположим,
за да потънем в сянката на спомена...
Петър Пенчев
В ТЕНИ ПАМЯТИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Елена Зернова)
В предутренней тьме тают блики рассвета.
Испуганно замерли капли дождя.
Ты ветром подкралась почти неприметно
И в дверь постучала чуть-чуть погодя.
Легко умирают былые тревоги
Среди хрусталя с тёмно-красным вином.
И мы воскресим нашей страсти ожоги,
В безумстве своём – между явью и сном.
Скользнёт тёплый блик, как легато, по коже,
Чтоб бисер усталости мягко впитать.
И кроткий рассвет тишину не встревожит.
И тени былого придут нас обнять.